Диптих - късна пролет
Червеният портокал на слънцето, тази сутрин,
узря върху устните ти.
Сладко-горчив вкус, преди да опиташ от него.
И го отпиваш...
Малки ароматни глътки
те изпълват с градинско ухание...
медът замаян се стича
върху блестящо-зелени листа
от саморасла ябълка.
Питай ме само едно -
това ли е входът за Рая,
постлан с жълти тичинки?
***
Днес акацията ме задуши
с нежна прегръдка -
парфюмена.
Роницвятът
нещо ми шепне
с вятърни думички.
Светъл дъжд изтъка
стъклени ресни -
булчински.
Звънна вятърът в тях,
разигра струните.
И макар че е топло:
Зад прозореца син -
през дантелата,
чаши с макове надничат.
Две романтички пият
пролетен чай
със мед от акация
и четат стихове...
© Лилия Ресенска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Не знам дали толкова вманиачена форма на женска поезия не носи своя нюанс на претруфеност. Поне мене ме удря в лицето направо.
-
Много ми хареса!!!
-
Харесва ми тази форма! Някак доизказано е!
Хубав стих!
"Днес акацията ме задуши
с нежна прегръдка -
парфюмена.
Роницвятът
нещо ми шепне
с вятърни думички."
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Djein_Ear, beti, nininini, благодаря за топлите думи.