Диптих по вода
***
Със улов връща се рибарката...
И тази нощ във мрежата
луната прецедила е,
през тънко рамо
плюе
нащърбено.
Нозете ù подрънкват
не с плясъка на лодката,
а с гривни от заргани
и ризата ù е менлива
като зазоряване.
Кой ще и ùстои,
когато в любовта
усмихнато прекрачи?
***
Тъгата синьо ме привлича
в ласкаещата нега
на лятната вълна,
която близва цялото ми тяло отведнъж -
и чак сега разбрах какво е да съм обичана
под слънчевия дъжд.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Ресенска Всички права запазени
