Mar 10, 2011, 4:40 PM

Диптих по вода 

  Poetry » Love
852 0 8

***

Със улов връща се рибарката...
И тази нощ във мрежата
луната прецедила е,
през тънко рамо
плюе
нащърбено.
Нозете ù подрънкват
не с плясъка на лодката,
а с гривни от заргани
и ризата ù е менлива
като зазоряване.
Кой ще и ùстои,
когато в любовта
усмихнато прекрачи?


***

 

Тъгата синьо ме привлича
в ласкаещата нега
на лятната вълна,
която близва цялото ми тяло отведнъж -
и чак сега разбрах какво е да съм обичана
под слънчевия дъжд.

 

© Лилия Ресенска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??