Донята (Елза Тодорова)
18 45
24.07.2022 г., 7:53 ч.

Дисекция на болката 

  Поезия
475 2 3

Пристрастената моя душа 

отново намира си болка. 

Отново зове да сгреша -

толкова пъти по толкова...

 

Свикна да чувства се жива,

радост не ще да я радва. 

Живецът отдавна открива

във тежко падаща брадва.

 

Тялото в миг ще забрави,

но тя ще си вземе за спомен

и пак, и пак ще направи

от малкото болка огромна. 

 

Лупира остатъци дънни,

стриктно им прави дисекция,

тезгяхът във нощи безсънни 

е целият в нейна проекция.

 

Търси си разни мотиви,

скрити при първия оглед,

доволна сама да открива,

невидяно от чуждия поглед.

 

Заключава накрая: "Живея!

Още от същото дай ми".

А как да откажа на нея!?

Двете си нямаме тайни.

 

Тъй жадната моя душа 

отново намира си болка. 

Слушайки нея, аз ще греша

толкова пъти по толкова...

© Елза Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, момичета! И да, нека се радваме по-често и на малките, на хубавите неща.
  • Страхотен стих! Казват, че с болката разбираш, че живееш... но да я търсиш и усилваш е доста драматично... сигурно ни прави по-силни...
  • Болката е част от емоционалната палитра. Винаги я забелязваме, даже страдаме прекомерно, отчайва ни. Но невинаги отбелязваме и добрите емоции, тях просто ги приемаме за даденост. А за да има равновесие, трябва да се радваме и на малките неща. Хареса ми стихът, Елза.
Предложения
: ??:??