Дисекция на болката
Пристрастената моя душа
отново намира си болка.
Отново зове да сгреша -
толкова пъти по толкова...
Свикна да чувства се жива,
радост не ще да я радва.
Живецът отдавна открива
във тежко падаща брадва.
Тялото в миг ще забрави,
но тя ще си вземе за спомен
и пак, и пак ще направи
от малкото болка огромна.
Лупира остатъци дънни,
стриктно им прави дисекция,
тезгяхът във нощи безсънни
е целият в нейна проекция.
Търси си разни мотиви,
скрити при първия оглед,
доволна сама да открива,
невидяно от чуждия поглед.
Заключава накрая: "Живея!
Още от същото дай ми".
А как да откажа на нея!?
Двете си нямаме тайни.
Тъй жадната моя душа
отново намира си болка.
Слушайки нея, аз ще греша
толкова пъти по толкова...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елза Тодорова Всички права запазени
