24.07.2022 г., 7:53

Дисекция на болката

871 2 3

Пристрастената моя душа 

отново намира си болка. 

Отново зове да сгреша -

толкова пъти по толкова...

 

Свикна да чувства се жива,

радост не ще да я радва. 

Живецът отдавна открива

във тежко падаща брадва.

 

Тялото в миг ще забрави,

но тя ще си вземе за спомен

и пак, и пак ще направи

от малкото болка огромна. 

 

Лупира остатъци дънни,

стриктно им прави дисекция,

тезгяхът във нощи безсънни 

е целият в нейна проекция.

 

Търси си разни мотиви,

скрити при първия оглед,

доволна сама да открива,

невидяно от чуждия поглед.

 

Заключава накрая: "Живея!

Още от същото дай ми".

А как да откажа на нея!?

Двете си нямаме тайни.

 

Тъй жадната моя душа 

отново намира си болка. 

Слушайки нея, аз ще греша

толкова пъти по толкова...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елза Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, момичета! И да, нека се радваме по-често и на малките, на хубавите неща.
  • Страхотен стих! Казват, че с болката разбираш, че живееш... но да я търсиш и усилваш е доста драматично... сигурно ни прави по-силни...
  • Болката е част от емоционалната палитра. Винаги я забелязваме, даже страдаме прекомерно, отчайва ни. Но невинаги отбелязваме и добрите емоции, тях просто ги приемаме за даденост. А за да има равновесие, трябва да се радваме и на малките неща. Хареса ми стихът, Елза.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...