Дисекция на болката

24 июл. 2022 г., 07:53

Поэзия

448 2 3

Пристрастената моя душа

отново намира си болка.

Отново зове да сгреша -

толкова пъти по толкова...

Свикна да чувства се жива,

радост не ще да я радва.

Живецът отдавна открива

във тежко падаща брадва.

Тялото в миг ще забрави,

но тя ще си вземе за спомен

и пак, и пак ще направи

от малкото болка огромна.

Лупира остатъци дънни,

стриктно им прави дисекция,

тезгяхът във нощи безсънни

е целият в нейна проекция.

Търси си разни мотиви,

скрити при първия оглед,

доволна сама да открива,

невидяно от чуждия поглед.

Заключава накрая: "Живея!

Още от същото дай ми".

А как да откажа на нея!?

Двете си нямаме тайни.

Тъй жадната моя душа

отново намира си болка.

Слушайки нея, аз ще греша

толкова пъти по толкова...

Донята (Елза Тодорова)

2022-07-24T13:24:53+03:00

Благодаря, момичета! И да, нека се радваме по-често и на малките, на хубавите неща.
r_iva (Райна Иванова)

2022-07-24T09:16:45+03:00

Страхотен стих! Казват, че с болката разбираш, че живееш... но да я търсиш и усилваш е доста драматично... сигурно ни прави по-силни...
Jackie151 (Антоанета Иванова)

2022-07-24T09:00:20+03:00

Болката е част от емоционалната палитра. Винаги я забелязваме, даже страдаме прекомерно, отчайва ни. Но невинаги отбелязваме и добрите емоции, тях просто ги приемаме за даденост. А за да има равновесие, трябва да се радваме и на малките неща. Хареса ми стихът, Елза.