Дисекция на болката

24 jul 2022, 7:53

Poesía

449 2 3

Пристрастената моя душа

отново намира си болка.

Отново зове да сгреша -

толкова пъти по толкова...

Свикна да чувства се жива,

радост не ще да я радва.

Живецът отдавна открива

във тежко падаща брадва.

Тялото в миг ще забрави,

но тя ще си вземе за спомен

и пак, и пак ще направи

от малкото болка огромна.

Лупира остатъци дънни,

стриктно им прави дисекция,

тезгяхът във нощи безсънни

е целият в нейна проекция.

Търси си разни мотиви,

скрити при първия оглед,

доволна сама да открива,

невидяно от чуждия поглед.

Заключава накрая: "Живея!

Още от същото дай ми".

А как да откажа на нея!?

Двете си нямаме тайни.

Тъй жадната моя душа

отново намира си болка.

Слушайки нея, аз ще греша

толкова пъти по толкова...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Донята (Елза Тодорова)

2022-07-24T13:24:53+03:00

Благодаря, момичета! И да, нека се радваме по-често и на малките, на хубавите неща.
r_iva (Райна Иванова)

2022-07-24T09:16:45+03:00

Страхотен стих! Казват, че с болката разбираш, че живееш... но да я търсиш и усилваш е доста драматично... сигурно ни прави по-силни...
Jackie151 (Антоанета Иванова)

2022-07-24T09:00:20+03:00

Болката е част от емоционалната палитра. Винаги я забелязваме, даже страдаме прекомерно, отчайва ни. Но невинаги отбелязваме и добрите емоции, тях просто ги приемаме за даденост. А за да има равновесие, трябва да се радваме и на малките неща. Хареса ми стихът, Елза.