Дисекция на болката
Пристрастената моя душа
отново намира си болка.
Отново зове да сгреша -
толкова пъти по толкова...
Свикна да чувства се жива,
радост не ще да я радва.
Живецът отдавна открива
във тежко падаща брадва.
Тялото в миг ще забрави,
но тя ще си вземе за спомен
и пак, и пак ще направи
от малкото болка огромна.
Лупира остатъци дънни,
стриктно им прави дисекция,
тезгяхът във нощи безсънни
е целият в нейна проекция.
Търси си разни мотиви,
скрити при първия оглед,
доволна сама да открива,
невидяно от чуждия поглед.
Заключава накрая: "Живея!
Още от същото дай ми".
А как да откажа на нея!?
Двете си нямаме тайни.
Тъй жадната моя душа
отново намира си болка.
Слушайки нея, аз ще греша
толкова пъти по толкова...
© Елза Тодорова All rights reserved.
