Monny (Симона Гълъбова)
223 764
8.08.2009 г., 20:45 ч.

Дишай с пръсти в мен 

  Поезия » Бели стихове
566 0 6

Вървя по плажа,

а не стъпвам...

И мраморно е нищото сред мен.

И бисерните стъпки все отекват,

предричащи съдбовния еклипс.

Морето не вилнее,

пропукано през погледа на своя черен свод,

синеят огледалните му мисли,

родени от прозрачен менует.

А стряхата плавателна навред сивее,

поръсена със капки ситен, пурпурен лазур...

Ненужно сякаш стъпвам със очи по нея,

защото тихо е

и зная... ти не дишаш с пръсти в мен...

Стъклото във небето е едничкото платно за тебе,

където със дъха си можеш да рисуваш

и облаци, и дъжд, и свят,

където можеш да подишаш с устни меки

и с обич да топиш леда, и с плам.

Накрая само не забравяй -

свещта да угасиш със тези пръсти пак,

и лампата да угасиш - мижаща ти  не я оставяй,

мракът е хубав - щом отпива  твойте думи,

и приказен е - щом не е самотен бряг.

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??