Дишай с пръсти в мен

8 авг. 2009 г., 20:45

Поэзия » Белые стихи

5.0 / 4

621 0 6

Вървя по плажа,
а не стъпвам...
И мраморно е нищото сред мен.
И бисерните стъпки все отекват,
предричащи съдбовния еклипс.
Морето не вилнее,
пропукано през погледа на своя черен свод,
синеят огледалните му мисли,
родени от прозрачен менует.
А стряхата плавателна навред сивее,
поръсена със капки ситен, пурпурен лазур...
Ненужно сякаш стъпвам със очи по нея, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Кръстопът на сънища
Бэ О Гэ

Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...
Блеск

Блеск До нашей первой встречи я долго видел яркий блеск. В мечтах занудно вечных являлся он прелестн...
***

Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...

Ещё произведения »