14.04.2012 г., 20:21 ч.

Дишане 

  Поезия » Философска
686 0 8
Да вдишваш любовта е чудодейство,
на бавни глътки - звезден еликсир.
После я издишваш... благоговейно
за другите, изпращайки им мир.
От слънцето поемаш светлината,
от вятъра... магиен аромат,
от извора... кристали от водата,
от чернозема... стръкче благодат.
Стихиите във себе си завихрил,
(вода и въздух, огън и земя),
душата като лотос ти разлистваш,
да вдишваш и издишваш любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Предложения
: ??:??