14.04.2012 г., 20:21 ч.

Дишане 

  Поезия » Философска
637 0 8
Да вдишваш любовта е чудодейство,
на бавни глътки - звезден еликсир.
После я издишваш... благоговейно
за другите, изпращайки им мир.

От слънцето поемаш светлината,
от вятъра... магиен аромат,
от извора... кристали от водата,
от чернозема... стръкче благодат.

Стихиите във себе си завихрил,
(вода и въздух, огън и земя),
душата като лотос ти разлистваш,
да вдишваш  и издишваш любовта.



© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??