Apr 14, 2012, 8:21 PM

Дишане 

  Poetry » Phylosophy
700 0 8
Да вдишваш любовта е чудодейство,
на бавни глътки - звезден еликсир.
После я издишваш... благоговейно
за другите, изпращайки им мир.
От слънцето поемаш светлината,
от вятъра... магиен аромат,
от извора... кристали от водата,
от чернозема... стръкче благодат.
Стихиите във себе си завихрил,
(вода и въздух, огън и земя),
душата като лотос ти разлистваш,
да вдишваш и издишваш любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Random works
: ??:??