Дистанция
Аз мислех любовта, че окрилява.
Че горе до небето те издига.
Тя всъщност със земята изравнява
душата ти. И болката пристига.
Аз мислех: да си влюбен е магия.
Но всъщност... да си влюбен е проклятие.
Намразваш всеки друг с такава сила
и всяка друга среща е разпятие.
И други глас, очи, ръце и име
те водят до безумно отчаяние.
И той е сякаш най-добрата рима
за твоята: перфектно съчетание.
И колко, колко много ви дели,
че с времето разбираш океаните.
Пустините. Далечните звезди.
И хладното във тяхното сияние...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
