бялатишина
141 124
8.02.2017 г., 13:09 ч.

Дистанция 

  Поезия » Любовна
2190 19 17

Аз мислех любовта, че окрилява. 

Че горе до небето те издига. 

Тя всъщност със земята изравнява

душата ти. И болката пристига. 

 

Аз мислех: да си влюбен е магия. 

Но всъщност... да си влюбен е проклятие. 

Намразваш всеки друг с такава сила

и всяка друга среща е разпятие. 

 

И други глас, очи, ръце и име

те водят до безумно отчаяние. 

И той е сякаш най-добрата рима

за твоята: перфектно съчетание. 

 

И колко, колко много ви дели, 

че с времето разбираш океаните. 

Пустините. Далечните звезди. 

И хладното във тяхното сияние...

 

 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??