Feb 8, 2017, 1:09 PM

Дистанция

  Poetry » Love
2.8K 19 17

Аз мислех любовта, че окрилява. 

Че горе до небето те издига. 

Тя всъщност със земята изравнява

душата ти. И болката пристига. 

 

Аз мислех: да си влюбен е магия. 

Но всъщност... да си влюбен е проклятие. 

Намразваш всеки друг с такава сила

и всяка друга среща е разпятие. 

 

И други глас, очи, ръце и име

те водят до безумно отчаяние. 

И той е сякаш най-добрата рима

за твоята: перфектно съчетание. 

 

И колко, колко много ви дели, 

че с времето разбираш океаните. 

Пустините. Далечните звезди. 

И хладното във тяхното сияние...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...