Feb 8, 2017, 1:09 PM

Дистанция

  Poetry » Love
2.8K 19 17

Аз мислех любовта, че окрилява. 

Че горе до небето те издига. 

Тя всъщност със земята изравнява

душата ти. И болката пристига. 

 

Аз мислех: да си влюбен е магия. 

Но всъщност... да си влюбен е проклятие. 

Намразваш всеки друг с такава сила

и всяка друга среща е разпятие. 

 

И други глас, очи, ръце и име

те водят до безумно отчаяние. 

И той е сякаш най-добрата рима

за твоята: перфектно съчетание. 

 

И колко, колко много ви дели, 

че с времето разбираш океаните. 

Пустините. Далечните звезди. 

И хладното във тяхното сияние...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...