ДИВА
Дивото зове ме
като ураган,
бушуващ в
равно поле.
Връхлита и ме
помита като
природна стихия.
Крещя в лудост,
гледам като зверче,
скачам в екстаз.
Що за лудост
ме обзе, не знам,
но щастлива и
свободна се
чувствам сега.
Задръжките руша,
сливам се с мисълта
и върша чудеса.
Знам, че всички
гледат ме като луда,
но забавлявам се
в таз игра чудна.
Усмихвам се и
усмивките им топли
предизвиквам:)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© София Русева Всички права запазени
Благодаря ви!
