Дивото зове ме
като ураган,
бушуващ в
равно поле.
Връхлита и ме
помита като
природна стихия.
Крещя в лудост,
гледам като зверче,
скачам в екстаз.
Що за лудост
ме обзе, не знам,
но щастлива и
свободна се
чувствам сега.
Задръжките руша,
сливам се с мисълта
и върша чудеса.
Знам, че всички
гледат ме като луда,
но забавлявам се
в таз игра чудна.
Усмихвам се и
усмивките им топли
предизвиквам:)
© София Русева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря ви!