Дивото зове ме
като ураган,
бушуващ в
равно поле.
Връхлита и ме
помита като
природна стихия.
Крещя в лудост,
гледам като зверче,
скачам в екстаз.
Що за лудост
ме обзе, не знам,
но щастлива и
свободна се
чувствам сега.
Задръжките руша,
сливам се с мисълта
и върша чудеса.
Знам, че всички
гледат ме като луда,
но забавлявам се
в таз игра чудна.
Усмихвам се и
усмивките им топли
предизвиквам:)
© София Русева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря ви!