Над дива момина сълза бледо синьо небе
тържествено шества, ликува, нежнее.
До там поглед спира и властни са сълзите...
До там оставят без дъх синевите...
И ухаят в техните сънища,
и търсят ключ - сбъдница,
там повярвали на сълзите си
и в облак доверчиво стихнали,
в градина с пущинак дъхав,
мъниста сребристи пръснали...
Изплакана момина сЪлза..
Обичано небе съмнало...