Всеки Божи ден съчиняваме...

                     Пожари овъгляват сърцата ни.

                                                   g/m

Пожела ми необмислено тръгване,

предпочете доброволната липса -

без право на обсъждане.

На прозореца изоставих

дивите гълъби -

повод да си спомням

за всичко.

Да болееш е присъщо за двама.

Като отпратен да си отидеш – също.

Един живот

не е ли цяла вечност -

      жадуващ за своето небе...

Дали небето е без дъно

има ли значение,

както и дъното - на чаша

от кафе.

И знаеш ли!

Не само планините

              целуват небесата.

Не само вълните пришпорват

скалите!

Както светлината

е в прегръдка със Земята,

така и Луната целува

морето.

Да живееш

без да се страхуваш!

Да знаеш,

че страхът наранява!

А гневът

не е ли страх със маска,

осъждането –

емоционалната отрова?

Колко малко ни трябва понякога!

Да запазим вярата в сърцето -

душата в покой -

за да превърнем всеки край

завинаги в ново

начало.

24.10.2018