Тлееше вятърът
с пъстрокрили крила.
Гонеше любовта
по дивите платна.
Ех, самодиви...
пееше любовта.
С платната диви,
спомен побеля...
Любовта тлееше,
с вихъра се носеше.
На брега се любуваше,
а вечер заспиваше.
© Димитрина Владимирова Всички права запазени