30.01.2009 г., 21:26

Джамила

1.2K 0 2

Джамила

--------------

В твоята усмивка,
свята и лъчезарна,
препълнена с живот, открих,
че за да движим
крайниците не са нужни,
щом в душите ни
сме волни да летим.
Джамила играеше
на покрива  на своя дом,
с другарите свои,
под  синьо небе,
преоблечено с дим.
От чужди военни самолети
Ракета с взрив я приспа,
за да се събуди
в болнично легло.
Джамила се усмихна,
виждайки се без крака
и викна:
- Все още мога
да сбъдна мечтата си.
Нали  няма  да пречи,
че съм с ампутирани крака?
Говорител в медиите стана:
- Мълча пред теб, Джамила.
Моля за мълчанието да съм извинен.
С четири крайника съм,
ала съм без воля в душата.
Силен съм само да плача
за твоите крака
и да анулирам мечтите си
пред твоята трагедия.
- Нали децата по света се молят за нас.
- Да, мое момиче.
- И ще накарат ли Израел
да спре тази война?
- Мисля,  че да.
-Ти плачеш... Защо?
Продължавам да мълча
и тихо в мен
плаче
ампутирана  душа...

Джамила е арабско женско име, което означава красива!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Абдулрахман Акра Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Няма да се вразуми, защото тъй върви светът.По-добро място още няма.
    А и не знаем каква е божията промисъл?
  • Чета стиховете ти със свито сърце- безсилна.
    ... а може би нашите души са ампутирани...
    Какво ни остава?
    Пиши! Развявай истината. Дано светът се вразуми!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...