6.02.2009 г., 23:32

Джаз

2.1K 1 34

Ain't no sunshine when she's gone

 

И вече къщата ти не е дом,

откакто тя (внезапно) те напусна.

Прокуди я. Намери си подслон.

Когато изтрезня - бе много късно.

Леглото ти тъгува в самота,

а ти трепериш в хладната постеля;

сънуваш с колко обич тя

мечтите си със другиго споделя.

Завивките тежат с изтръпващ мраз

и помнят още топлото ù тяло...

А в къщата ти само тъжен джаз

единствено след нея оцелял е.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжен и много хубав джаз.
    Разбирам, (от някои коментари ), че е ред за ЧРД, Майче
    Целувки, прегръдки и много sunshine занапред
  • Навява мисли за зимен изгрев някъде в планината, хижа, чаша кафе, тихо пуснато радио и легло, в което никой отдавна не е спал ...
    Четеш и сякаш чуваш музиката, допада ми!!!
  • и песен и стих...!!!
    страхотна си...в ритъма и чувството на джаза.
  • Мая, в навечерието на Зарезан ми звучи съвсем зарезански, а Св. Валентин го замразих за 24 часа ...
  • Изречено и остава... да се чете! Харесва ми! Поздрави!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...