6 февр. 2009 г., 23:32

Джаз

2.1K 1 34

Ain't no sunshine when she's gone

 

И вече къщата ти не е дом,

откакто тя (внезапно) те напусна.

Прокуди я. Намери си подслон.

Когато изтрезня - бе много късно.

Леглото ти тъгува в самота,

а ти трепериш в хладната постеля;

сънуваш с колко обич тя

мечтите си със другиго споделя.

Завивките тежат с изтръпващ мраз

и помнят още топлото ù тяло...

А в къщата ти само тъжен джаз

единствено след нея оцелял е.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъжен и много хубав джаз.
    Разбирам, (от някои коментари ), че е ред за ЧРД, Майче
    Целувки, прегръдки и много sunshine занапред
  • Навява мисли за зимен изгрев някъде в планината, хижа, чаша кафе, тихо пуснато радио и легло, в което никой отдавна не е спал ...
    Четеш и сякаш чуваш музиката, допада ми!!!
  • и песен и стих...!!!
    страхотна си...в ритъма и чувството на джаза.
  • Мая, в навечерието на Зарезан ми звучи съвсем зарезански, а Св. Валентин го замразих за 24 часа ...
  • Изречено и остава... да се чете! Харесва ми! Поздрави!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...