Feb 6, 2009, 11:32 PM

Джаз

  Poetry » Love
2.1K 1 34

Ain't no sunshine when she's gone

 

И вече къщата ти не е дом,

откакто тя (внезапно) те напусна.

Прокуди я. Намери си подслон.

Когато изтрезня - бе много късно.

Леглото ти тъгува в самота,

а ти трепериш в хладната постеля;

сънуваш с колко обич тя

мечтите си със другиго споделя.

Завивките тежат с изтръпващ мраз

и помнят още топлото ù тяло...

А в къщата ти само тъжен джаз

единствено след нея оцелял е.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Попова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тъжен и много хубав джаз.
    Разбирам, (от някои коментари ), че е ред за ЧРД, Майче
    Целувки, прегръдки и много sunshine занапред
  • Навява мисли за зимен изгрев някъде в планината, хижа, чаша кафе, тихо пуснато радио и легло, в което никой отдавна не е спал ...
    Четеш и сякаш чуваш музиката, допада ми!!!
  • и песен и стих...!!!
    страхотна си...в ритъма и чувството на джаза.
  • Мая, в навечерието на Зарезан ми звучи съвсем зарезански, а Св. Валентин го замразих за 24 часа ...
  • Изречено и остава... да се чете! Харесва ми! Поздрави!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...