Лиса:

                Как? Аз? Нещастна?

                Май вас някой ви е фраснал!

                Аз майка съм с достойно потекло,

                нищо, че царувам на легло.

                А вие, с шапката си смешна,

                и с репутацията на жена ви грешна

                за крал ли претендирате?

                Най-добре се пенсионирайте!

 

Лой:

                Това беше! Край!

                Ще съжаляваш май!

 

Рой:

                Тате, недей така!

                Тя е майка на моята жена!

 

Лой:

                Мълчи и ти, предател!

                (посяга да го удари, но се спира)

                Повикайте бърже слугата

                да отрежа на него главата!

                Що за син от съдбата

                получих аз в отплата?

                Майка ти, дори от гроба,

                пак ми се присмива със злоба.

                Ах, нещастникът аз. Ах!

                Защо и аз не заспах

                на смъртта сладкия сън,

                като другите до оня пън?

 

Рой:

                Татко, недей! Говориш така,

                защото не приемаш реалността.

                Аз вече съвсем не съм дете.

                Отдавна не съм онова теле,

                заради което, помня добре,

                беше готов и палата да дадеш.

 

Лой:

                Не заради теб, дете,

                а заради онова копеле,

                което смееше да наричаш

                приятел и даже да обичаш.

 

Рой:

                Тате, вече прекаляваш!

                За Хасан недей да споменаваш!

 

Лиса:

                Писна ми от вас!

                Тръгвам. На добър ви час!

 

Рой:

                Майко, къде така?

                Нужна ми е вашата ръка

                да получа благословия.

 

Лиса:

                Че каква благословия?

                Тая, мойта, остави я!

                Развратница е тя, да знаеш.

                Не зная как ще я омаеш,

                след като с коняря те

                направили си дете.

 

Рой:

                Клевета! Вие не щете

                на мене да я дадете!

 

Лиса:

                Ако мислиш, че те подвеждам,

                питай я за кого нарежда

                онези играчки миризливи,

                лепени с костилки на сливи.

 

Рой:

                Объркам съм, татко мой!

                Кой е виновен, кой?

 

Лой:

                Сине, откажи се!

                Казах ти, помисли си!

 

Рой:

                Тая работа ще я проуча добре!

                Няма да допусна онуй долно келеме

                с моята жена в кревата

                и тази история с децата…

                Хасан, Хасан! Ела!

                Ще извадя отровната стрела,

                преди съвсем да полудея

                 и от любов да оглупея.

 

Сцена 2

Действие 1

Лесли, конярят, и Лола са в стаята на Рой.

 

Лесли:

                Гледай ти, гледай ти

                какво купува с нашите пари

                копелето на Лой –

                но ще бъде и той

                принуден да склони,

                ако иска внуци на старини.

 

Лола:

                По-тихо с твоите закани!

                Ръцете ми са цели в рани,

                задето  от часове тук висим –

                няма ли да се веселим?

                Нали тогава ми обеща

                да ме любиш, ако те доведа?

 

Лесли:

                Ох, млъкни и ти.

                Всичко правя за пари.

                Как не го виждаш?

                Защо не се обиждаш?

 

Лола:

                Обичам те, на мен ми стига.

                Обичам всяка твоя интрига.

                Дори ако от мен поискаш

                в драма с копелето да ме натискаш

                ще приема, без да възроптая.

                Нали с теб ще бъда накрая?

 

Лесли:

                Щом искаш да помагаш,

                Престани да се излагаш!

                Тъй като знам, че не ти достига

                мозък – това се вижда,

                ще ти издам своя план,

                вместо да се боря сам.

                Както знаеш, принцът наш,

                познат на всеки страж

                има навик да държи

                жълтици в стаята си.

                Вижда ти се като грях, знам,

                но също трябва да знаеш, че там

                долу на двора, където

                играехме заедно и чак до дерето

                не спирахме да се веселим,

                без да се изморим.

                Но ето, че Рой сгреши

                и вместо краля да позволи

                сина му в пръчка да накажат,

                мене отупа стражът.

 

Лола:

                Искаш ли, любими мой,

                да го накажа аз със бой?

 

Лесли:

                Не, не, прекрасна.

                Нужна ми е омразата ти властна.

                Ти само продължавай да го лъжеш,

                приеми за него да се омъжиш.

                А после двама с теб

                ще отпътуваме надалеч.

 

Лола:

                О, сън ли е това?

                Ангели пеят в дъжда.

 

Лесли:

                /на себе си/

                Тъпа и грозна, какъв късмет –

                изрод работи за мен.

                Почти не съжалявам,

                но златото ме съблазнява

                и аз като галантен мъж

                няма да открадна всичко наведнъж.

                Монета утре, монета днес –

                станал съм и аз крал нощес.

                Глупавият крал си има слабост

                то се знае – не е рядкост

                 за сина си да трепери

                дявола да не го намери.

                А тъпият му син как можа

                Да сбърка тая грозна госпожа

                със своята любов голяма?

                Твърде лесна е тая измама.

 

Лиса:

                Скъпи мой, кажи?

                Да ме имаш, искаш ли?

 

Лесли:

                Сега, тук? О, не!

                Нали вече имаме дете?

                /на себе си/

                Боже, няма да преживея,

                ако пак преспя с нея.

 

Лиса:

                Хайде, хайде, не се срамувай!

                Ти само си кротувай,

                а аз като добра жена

                ще свърша цялата работа.

 

Лесли:

                Хайде, хайде, няма нужда!

                Не ща стража да се пробужда.

 

Лиса:

                Ох, пиленце мое любимо.

                Извърших дело непростимо.

                Влюбих се в теб и ето

                появи се изведнъж детето.

                Но знаех, още когато те видях

                обора да чистиш и разбрах,

                че съдбата ни е отредила

                аз да бъда твойта кобила.

 

Лесли:

                Ти ли ма, свиньо мръсна!

                От теб взе, че ми втръсна.

 

Лола:

                Знам, че за друго се гневиш,

                но мене с друга не ще замениш.

                /на себе си/

                О, аз знам как да те задържа

                за себе си, свинята, егоистичната.

                С листа от джоджен в чая

                ще намеря начин да те омая.

                С туй биле старо, древно,

                ти ще се омъжиш за мене.

 

Действие 2

                /Рой се качва на висока кула, от където се вижда целия дворец/

                Ето я – земята ми любима

                по природа и богатства е несравнима.

                Виждам селяните трудолюбиви

                от заран да косят по жълтите ниви.

                А плодът по дърветата оттатък

                натежали са в сок най-сладък.

                И бистроструйните реки отгоре,

                където се редят всички хора.

                Горите диви и реки далечни

                изобилстват от дивеч и риби речни.

                Щастливец съм аз задето

                на краля съм аз момчето.

                Но сега не за да се възхищавам,

                а да заловя онзи се надявам –

                за това съм дошъл.

 

Слугата/Хасан:

                Ех, господарю мой,

                Майка ви почива във покой.

                Не оскърбявайте бедната жена,

                която се подаде на греха

                 и от тая същата кула

                падна в краката на караула.

 

Рой:

                Защо ми го припомняш?

                Цветя трябваше да сложиш.

                Да ти призная, бегло я познавах.

                Скръбта си бързо забравих.

                Но ето, че в живота ми

                друга дама се появи.

                Хасане, не си мисли,

                че те отбягвам, не тъжи.

                Знаеш, че ако имаше гърди,

                ти щеше да владееш сърцето ми.

 

Хасан:

                Вашите думи ме ласкаят.

 

Рой:

                Дай ми телескопа сега

                да намеря моята жена.

                А! Ето я в конюшнята –

                люлее се на люлката.

 

Хасан:

                И без далекогледа от този край

                виждам, че друг я люлее май.

 

Рой:

                Ти, изглежда, ревнуваш.

                Що не си кротуваш?

                Предупреждавам те!

                Ще ти резна пръстите,

                та да не пипаш, където не трябва –

                само това заслужаваш.

 

Хасан:

                Пепел ми на устата,

                задето намесих жената!

 

Рой:

                Мълчи сега, Хасане!

                Туй бавно ще стане.

                Какво ще правим, слушай сега:

                минаваме покрай онази стена,

                после по покрива тихо ще идем

                до обора коняря неден.

 

Слугата:

                Твърде е високо, господарю.

                До обора няма да припаря.

                Ами ако взема да се катурна,

                какво ще стане с душата ми мудна?

 

Рой:

                Не бой се, кралско леке!

                Верността не ще те предаде!

 

Двамата се ослушват.

 

Рой:

                Стой! Чуваш ли това?

                Скърца нечий креват!

 

Хасан:

                Господарю, какво ще правите,

                ако се окаже, че жената,

                за която ще се венчаете

                се занимава с на рогатия делата?

 

Рой:

                Ей, Хасане! Ще те фрасна!

                Жена ми не сравнявай с опасна

                дяволица, която ще изпие

                кръвта ми, разредена с ракия.

 

Хасан:

                Грижа ме е за вас, господарю, и ме боли

                когато ме обвинявате в тез неверни лъжи!

                От всички тирани, вас само обичам!

                Ще чуете устата ми благословии да изрича.

 

Рой:

                Стига си се прехласвал по себе си, слуга!

                Слизаме долу да шпионираме жена!

 

(слизат до свинарника и подслушват Лиса. Тя седи и люлее вързоп на ръцете си)

 

Лиса:

                Спинкай, спинкай сладък мой,

                да не те застигне страшния вой

                на касапина дето само чака

                и  той като онази стара сврака

                да кривнеш от пътя си ти

                и да станеш на тлъсти наденички.

 

(Рой излиза с меча си)

 

Рой:

                Спипах те! Къде ще бягаш?

                Не се свениш да изневеряваш!

 

(Лиса, стреснато)

 

Лиса:

                Та? Защо си тук?

                Какъв е оня бурсук?

 

Рой:

                Не се опитвай, скъпа, с неземния си чар

                да отклониш погледа на своя господар.

                Слуховете за твоята неверност обиколиха

                цялото царство. Как не се измориха

                устите на онези злословници жалки

                да раздухват провиненията ти малки?

                От тебе искам едно да чуя за онова дете

                виновна ли си за него или не?

 

Лиса:

                Какво те интересува? Не бях ли ясна?

                Ако не ме оставиш веднага, ще те ласна!

                Чувствата ти не споделям!

                Защо, няма да изреждам.

 

Рой:

                Повтарям! Да или не!

                Твое ли е това дете?

                Остави! Сам ще разбера,

                та дори себе си да нараня!

 

(взима вързопа и вижда, че вътре има прасенце)

 

Рой:

                С кого си ми изневерила?

                Свинята ли си изцедила?

 

Хасан:

                Господарю, май сте в грешка!

                Животното хич не прилича

                на онази, дето наричате майка.

 

Рой:

                Не си приличат, ти си прав.

                Но ревността ми остава – факт!

                Виновни са за всички думите

                на онези, истинските свине.

                Къде пише, че принцът не може

                със селска мома да се обвърже?

 

Хасан:

                Законодателството, страница три.

                Нищо не помните, нали?

 

Рой:

                Зарежи! Ще избягаме ли, кажи?

 

Хасан:

                С мене ли?

 

Рой:

                Забрави! С нея, разбира се!

 

Лиса:

                Какво се разбира? Лъжа!

                Няма с него да тръгна!

                Тук е моят живот, моето царство.

                Къде ще ходя с този луд,

                дето се мисли за мой съпруг?

 

Хасан:

                Лейди, не знаете какво изпускате!

 

Лиса:

                Млъкни и ти леке,

                да не би свинята да те изяде!

                Тя не отказва месо –

                бяло, черно – хо, хо!

                Може да изглежда поспалива,

                но жестока е, а не мързелива.

 

Рой:

                Това е! Реших го! Да бягаме!

                Въпросите назад оставяме.

 

Хасан:

                Господарю, може ли и аз

                да тръгна на пътешествие с вас?

                Ще греба, ще се моля, няма да ям.

                Мога да изкарам само на салам.

 

Рой:

                Идвай с нас! Ами да!

                С тебе всичко аз деля.

 

Хасан: (шепнешком)

                Значи мога и аз вашата жена

                като свинаря в кревата да клатя?

 

Рой:

                Ей! Май злоупотребяваш!

                С благоволението му прекаляваш!

                Почвам да се съмнявам

                с мене да те взимам.

                Един принц не дели

                жена, кралство и пари.

                Най-добре го запомни

                на въжето да не увиснеш и ти.

 

Хасан:

                Ако с нещо съм ви обидил, сър,

                не използвайте пак оня сатър.

                Аз от любов го казвам –

                хич не се подмазвам.

 

Рой:

                Млъквай и веднага отиди

                на кея и лодка намери.

                С екипаж и припаси готова

                да ни чака сутринта на дока.

 

Хасан:

                А за мене, все пак, дали

                място там ще се намери?

 

Рой:

                Ти страшно ме огорчи!

                За мястото забрави!

 

Сцена 3

Действие 1

 

(Рой е в леглото си и спи в очакване на утрешния ден, когато в съня му се явява неговата баба)

 

Ана:

                Събуди се, събуди се, дете!

                Твой близък ще те предаде!

                Вслушай се в моя зов!

                Не отивай на утрешния лов!

 

Рой:

                Бабо, ти ли си това?

                Къде е рошава ти глава?

                Помня, че ти умря

                от настинка през зимата.

 

Ана:

                Прости ми, аз така се шегувам.

                Тук е мрачно и не мога да лудувам.

                Слушай отново какво ще ти кажа!

                Събуди се, събуди се, дете!

                Твой близък ще те предаде!

                Вслушай се в моя зов!

                Не отивай на сутрешен лов!

 

Рой:

                Ама какъв лов те гони?

                Не ходя заради новите закони.

                Утре не сърни ще гоня,

                а с моята Лиса ще ходя

                късмета си да търся

                из дълбини и гори гъсти.

                Ако беше жива щях да пожелая

                да получа твоята благословия.

 

Ана:

                Какво? Онази  селянка успя

                да плени сърцето ти? Безсрамница!

                Скъпи, недей да ходиш!

                Трябва бърже да го отложиш.

                Чувствам, че нещо лошо предстои

                с лодката ти да се случи.

                Послушай съвета на стара жена –

                не напускай двореца сутринта.

 

Рой:

                Бабо, и ти ли от гроба си решила

                да вдигаш тая патардия?

                Не ми стига, че баща ми твърдоглав

                не ще да ми даде благословия?

                Но преди да си тръгнеш, искам да знам,

                Майка добре ли е, където е там?

 

Ана:

                Ох! Майка ти беше, тя ме изпрати.

                Не иска от любов да си изпатиш.

                Истината е далеч от теб, дете,

                но има шанс, слушай добре.

                Ако отвара от джоджен свариш

                и преди изгрева я изпиеш,

                истината ще прозреш

                и любовта ще разбереш.

 

Рой:

                Джоджен? Що за смехория?

                Не ща аз тая меродия!

                Какво изпитвам, аз си знам.

                Лиса за нищо няма да предам.

 

Ана:

                Идиот си ми ти, Рой!

                Добре, че майка ти почива във покой!

                И ти като нея ще умреш,

                без дори да разбереш.

 

(духът на Ана изчезва)

 

Рой:

                Виж ти каква я свърших,

                щом тая от гроба взе да ме търси.

                Я аз най-добре да взема

                винце да пийна и подремна.

 

(изпива чаша вино и заспива)

 

Действие 2

 

(на пристанището стар рибар приготвя такъмите за улов)

 

Рибар:

                Виж ти, морето голямо

                от риба е закипяло.

                Тя сама в мрежите скача –

                доста ще изръся куповача.

                Цаца, попче, скумрия –

                вкусотия – погледни я.

                Какво обаче виждам в далечината?

                Да не е това на свинаря жената?

                Мръсница долна, кучка заспала!

                Въргаля се в на принца краката!

                Ох, ако само за косите те хвана,

                тъй ще те само преправя,

                та няма да помниш как

                да изнудваш сина на нашия дъртак.

                Но какво точно става там?

                Нещо тайно готви се, знам!

                Виждам скъпи одежди

                да носят слугите надеждни.

                Те само от двора са дошли

                и май до сега тук не са били.

                Изгубиха се по кея те

                като моето малко дете.

                Дали да не ги упътя?

                Само да не си изптатя!

                (провиква се)

                Ехе! Ахой, момчета!

                С какво да ви услужа?

 

Слуга:

                Рибарю, махай се от тука,

                да не те сполети несполука!

                Кралското семейство много скоро

                ще дойде и всичко трябва да е готово.