Джорджо де Кирико
Ще трябва да мълча, разбира се,
че трудно се рисуват лудници.
Сълзата е от разноцветни ириси
и нощ в усмивката на блудница.
Понякога измислям си безкрайност,
а също отражения от кладите.
Налягали са вкаменените ми тайни
в кънтящата омара на площадите.
Рисувам клоунади и Разпятия
със много тишина за Магдалените.
Умиращите нямат си понятие
от раждането на Вселената.
Рисувам също блясък от семафори
за всички от живота дерайлирали.
Премръзнала е ласката на вятъра
за птиците към себе си мигрирали.
Но няма как да стопля ледовете
и нито хоризонта над тополите.
Рисувам сън за мраморното цвете
на гостенката Меланхолия.
Рисувам светлина за още живите.
За мене те са в друга категория.
Изтривам от палитрата си сивото,
преди да стана спомен и история.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ради Стефанов Р Всички права запазени
