Джозефина
ДЖОЗЕФИНА
Гулямата ми щерка, Джозефина,
със куфарити тръгна за чужбина.
За бармънка са й учило дитето,
ша работи, си викам, по морету.
На мама, то ми знае три езика,
и ша успее много, дет са вика!
Пък глей какво: не ми е грозотия,
ни ща от свят у къщи да я крия!
Пък можи и късметя да ми й този,
на старини на яхта да ма вози…
Ма… още са не минала година,
и ей гу че са връща Джозефина!
И не сама – с дитенци ми са връща,
пък черно, черно, къто негър също!
- Ма, дъще, викам, как я тъй дукара?
И де й бащата, де го пък набара?
- „На бара, мамо, вика, гу забърсах,
че имаше пари, ма… май чи сбърках!
Уфейка от хотела и от бара,
остай ма да я сърбам тъз попара!”
Оф, Божке, с тия пусти негри черни
на майка си живота тъй пучерни…
Сига къде от село да са дяна?
От срам не мога тука да остана!
Чи то на к`во прилича туй, кажи ми!
Тъй да пусрами мойта чест и име!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Касияна Винева Всички права запазени
