Джулай
Тази утрин беше по-различна –
вятърът, зората и брега.
Приказка вълшебно-идилична
с изгрев, разтопил докрай нощта.
Тази утрин сля ме със морето,
пясъкът ме галеше, златист.
Пръски светлина, насред небето,
оседлаха поривът ми чист.
Искам да ме завладееш дивно,
Юли, с неподправения чар.
Твоята любов е тъй проливна –
силата на свръхочакван дар!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
