iliavalchev (Илия Вълчев)
24 182
8.08.2010 г., 20:07 ч.

Длани 

  Поезия » Философска
690 0 6

              Една  не  беше, сякаш  сто  години

              орали  са  браздички  по ръцете  ти,

              лета , като  жребци  неудържими,

              са  бягали  по склона  на  надеждите.

              И  тръгвал  си  през  грапавите  ниви,

              на  слънцето  поел  пътеката,

              и  спирал  си, когато  се разлива

              най-звездната  поляна  на  поетите.

              Нивята, тези  черни  длани,

              ще  стават  златни  от  труда  ти,

              дори  щом  внуците  застанат

              пред  изгрева, след  тихите  ти  стъпки.

© Илия Вълчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??