Една не беше, сякаш сто години
орали са браздички по ръцете ти,
лета , като жребци неудържими,
са бягали по склона на надеждите.
И тръгвал си през грапавите ниви,
на слънцето поел пътеката,
и спирал си, когато се разлива
най-звездната поляна на поетите.
Нивята, тези черни длани,
ще стават златни от труда ти,
дори щом внуците застанат
пред изгрева, след тихите ти стъпки.
© Илия Вълчев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
