Длъжник си им
Да искаш от бедната огънче,
да искаш от скитник троха,
да искаш и то не от нямане,
от чувство за алчност в ръка.
Да искаш от тъжната спомени,
да искаш от някой любов,
да искаш, а те друго нямат си,
последна искрица живот.
Да имаш и тайно, от хората,
да искаш със тъжни очи,
да снемат от тебе умората
и после да взимаш пари.
Да плащат сами за постъпките,
които ти сам си желал,
във тъмното губят се стъпките
и кой на кого ги е дал.
А аз подарих ти разходката,
със чувство на скрита вина,
ти сам се разплащай със хората,
повярвай, дължиш им това.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стела Всички права запазени