Да искаш от бедната огънче,
да искаш от скитник троха,

да искаш и то не от нямане,
от чувство за алчност в ръка.

Да искаш от тъжната спомени,
да искаш от някой любов,
да искаш, а те друго нямат си,
последна искрица живот.

Да имаш и тайно, от хората,
да искаш със тъжни очи,
да снемат от тебе умората 
и после да взимаш пари.

Да плащат сами за постъпките,
които ти сам си желал,
във тъмното губят се стъпките 
и кой на кого ги е дал.

А аз подарих ти разходката,
със чувство на скрита вина,
ти сам се разплащай със хората,
повярвай, дължиш им това.