valiordanov (Валентин Йорданов)
1798 1467
21.05.2008 г., 10:26 ч.

Днес 

  Поезия » Друга
510 0 9
Зъбите ме болят да стискам гняв.
Очите ми кървят от жълта преса.
Ръцете са напукани за хляб,
а чалгата е химн и хит за песен.

В магазина мамят ме цени,
с които портмонето не говори.
По улиците - западни коли...
Аз на нозете си, единствено се моля.

Хазартът е основен занаят.
Банките са храмове Господни.
Лъжец ли си, ти викат депутат.
Убийствата са зрелища народни.

С деца се гаврят възрастни мъже.
За свобода в съда се плащат авоари.
Решетки пазят всички домове,
а добрината вече е измаряне.

Напредналият свят ли е това?
Животът ни премигване е кратко.
От нас зависи да е красота,
горчиво да не бъркаме със сладко...



© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • тъжната истина...казана на глас...
    ненадминат си...с обич, Валентин
  • Много силно!БРАВО!!!
  • Силна позиция! Поздрави!
  • "Очите ми кървят от жълта преса."... усети ли иронията...


    "...а чалгата е химн и хит за песен."... или пък тук


    и каква е разликата м/у -злободневно и банално... (ако има такава )...
  • Ненадминат в гражданската си поезия! Поздрави и тук
  • Ти си казал всичко, така че...
    Поздрав, приятелю! Добър си!
  • Болезнено истинско, реално и силно си го написал, Вальо! Поздравления!!!
  • "...добрината вече е измаряне" - тъжно, но факт!
    Страхотно написано, също факт!
  • От нас зависи да е красота,
    горчиво да не бъркаме със сладко...

    Хареса ми!
    Поздрави!
    /Вальо, черпя те с бяло сладко!/
Предложения
: ??:??