18.02.2008 г., 16:40

днес...

1.7K 0 20
Днес... като вчера,
като всяко последно събуждане,
като тихо потъване в чуждото,
мътно, болно покорство,
написано.

Днес... като минало,
като сто мъченици на кладата,
като устрем, сломен от прогниване,
непосилно за плещите,
влачено.

Днес... като езеро,
хищно, плачещо, гладно, прокудено,
паразитно и кално, забравено,
като първите стъпки -
обречено.

Днес... като кръв,
дупки черни запълва завинаги,
като изповед страшно заспиване,
като стон за последно.
Разпятие.



                          По официални данни повече от 1 000 000 жени и деца годишно стават 
                          жертва на трафика на хора. Някои успяват да се измъкнат, други
                          остават изгубени завинаги.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ася Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Лелеее, направо искам да се гръмна, защото съм проспала това стихотворение...
    Възхищения! Силно е перото ти!
  • Красиво и тъжно.Но безкрайно истинско.

    Днес... като минало,
    като сто мъченици на кладата,
    като устрем, сломен от прогниване,
    непосилно за плещите,
    влачено.

    Това е действителността сега-позната на всички и много често забравяна.
  • Благодаря ви,целувка са всички.
  • Поразяващ стих!
  • Много силен стих ,Ася!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...