18 февр. 2008 г., 16:40

днес...

1.7K 0 20
Днес... като вчера,
като всяко последно събуждане,
като тихо потъване в чуждото,
мътно, болно покорство,
написано.

Днес... като минало,
като сто мъченици на кладата,
като устрем, сломен от прогниване,
непосилно за плещите,
влачено.

Днес... като езеро,
хищно, плачещо, гладно, прокудено,
паразитно и кално, забравено,
като първите стъпки -
обречено.

Днес... като кръв,
дупки черни запълва завинаги,
като изповед страшно заспиване,
като стон за последно.
Разпятие.



                          По официални данни повече от 1 000 000 жени и деца годишно стават 
                          жертва на трафика на хора. Някои успяват да се измъкнат, други
                          остават изгубени завинаги.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ася Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Лелеее, направо искам да се гръмна, защото съм проспала това стихотворение...
    Възхищения! Силно е перото ти!
  • Красиво и тъжно.Но безкрайно истинско.

    Днес... като минало,
    като сто мъченици на кладата,
    като устрем, сломен от прогниване,
    непосилно за плещите,
    влачено.

    Това е действителността сега-позната на всички и много често забравяна.
  • Благодаря ви,целувка са всички.
  • Поразяващ стих!
  • Много силен стих ,Ася!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...