Днес... като вчера, като всяко последно събуждане, като тихо потъване в чуждото, мътно, болно покорство, написано.
Днес... като минало, като сто мъченици на кладата, като устрем, сломен от прогниване, непосилно за плещите, влачено.
Днес... като езеро, хищно, плачещо, гладно, прокудено, паразитно и кално, забравено, като първите стъпки - обречено.
Днес... като кръв, дупки черни запълва завинаги, като изповед страшно заспиване, като стон за последно. Разпятие.
По официални данни повече от 1 000 000 жени и деца годишно стават жертва на трафика на хора. Някои успяват да се измъкнат, други остават изгубени завинаги.
"Днес... като езеро,
хищно, плачещо, гладно, прокудено,
паразитно и кално, забравено,
като първите стъпки -
обречено."...Какво мога да кажа за стиха ти, освен да цитирам?!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Възхищения! Силно е перото ти!