18 февр. 2008 г., 16:40

днес...

1.7K 0 20
Днес... като вчера,
като всяко последно събуждане,
като тихо потъване в чуждото,
мътно, болно покорство,
написано.

Днес... като минало,
като сто мъченици на кладата,
като устрем, сломен от прогниване,
непосилно за плещите,
влачено.

Днес... като езеро,
хищно, плачещо, гладно, прокудено,
паразитно и кално, забравено,
като първите стъпки -
обречено.

Днес... като кръв,
дупки черни запълва завинаги,
като изповед страшно заспиване,
като стон за последно.
Разпятие.



                          По официални данни повече от 1 000 000 жени и деца годишно стават 
                          жертва на трафика на хора. Някои успяват да се измъкнат, други
                          остават изгубени завинаги.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ася Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Лелеее, направо искам да се гръмна, защото съм проспала това стихотворение...
    Възхищения! Силно е перото ти!
  • Красиво и тъжно.Но безкрайно истинско.

    Днес... като минало,
    като сто мъченици на кладата,
    като устрем, сломен от прогниване,
    непосилно за плещите,
    влачено.

    Това е действителността сега-позната на всички и много често забравяна.
  • Благодаря ви,целувка са всички.
  • Поразяващ стих!
  • Много силен стих ,Ася!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...