Feb 18, 2008, 4:40 PM

днес...

  Poetry
1.7K 0 20
Днес... като вчера,
като всяко последно събуждане,
като тихо потъване в чуждото,
мътно, болно покорство,
написано.

Днес... като минало,
като сто мъченици на кладата,
като устрем, сломен от прогниване,
непосилно за плещите,
влачено.

Днес... като езеро,
хищно, плачещо, гладно, прокудено,
паразитно и кално, забравено,
като първите стъпки -
обречено.

Днес... като кръв,
дупки черни запълва завинаги,
като изповед страшно заспиване,
като стон за последно.
Разпятие.



                          По официални данни повече от 1 000 000 жени и деца годишно стават 
                          жертва на трафика на хора. Някои успяват да се измъкнат, други
                          остават изгубени завинаги.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ася All rights reserved.

Comments

Comments

  • Лелеее, направо искам да се гръмна, защото съм проспала това стихотворение...
    Възхищения! Силно е перото ти!
  • Красиво и тъжно.Но безкрайно истинско.

    Днес... като минало,
    като сто мъченици на кладата,
    като устрем, сломен от прогниване,
    непосилно за плещите,
    влачено.

    Това е действителността сега-позната на всички и много често забравяна.
  • Благодаря ви,целувка са всички.
  • Поразяващ стих!
  • Много силен стих ,Ася!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...