18 feb 2008, 16:40

днес...

  Poesía
1.7K 0 20
Днес... като вчера,
като всяко последно събуждане,
като тихо потъване в чуждото,
мътно, болно покорство,
написано.

Днес... като минало,
като сто мъченици на кладата,
като устрем, сломен от прогниване,
непосилно за плещите,
влачено.

Днес... като езеро,
хищно, плачещо, гладно, прокудено,
паразитно и кално, забравено,
като първите стъпки -
обречено.

Днес... като кръв,
дупки черни запълва завинаги,
като изповед страшно заспиване,
като стон за последно.
Разпятие.



                          По официални данни повече от 1 000 000 жени и деца годишно стават 
                          жертва на трафика на хора. Някои успяват да се измъкнат, други
                          остават изгубени завинаги.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ася Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Лелеее, направо искам да се гръмна, защото съм проспала това стихотворение...
    Възхищения! Силно е перото ти!
  • Красиво и тъжно.Но безкрайно истинско.

    Днес... като минало,
    като сто мъченици на кладата,
    като устрем, сломен от прогниване,
    непосилно за плещите,
    влачено.

    Това е действителността сега-позната на всички и много често забравяна.
  • Благодаря ви,целувка са всички.
  • Поразяващ стих!
  • Много силен стих ,Ася!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...