Днес ...
... дойде отново лятото,
неусетно, със дъжда ...
Вярно, зелени са листата,
но мокри, свели са чела.
По тях -
сълзите на душата ми ...
оставящи една тъга
за времето отминало
и надеждица една
за това, което идва -
да е по-добро, по-светло
от преживяното до днес,
някак да се повтори детството,
когато всичко беше "йес",
когато всичко бе любов
и нямаше раздели,
а лятото беше зов
като днес - за къде ли ...?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
