Днес докоснах с обич душата си!
Днес докоснах с обич душата си!
И думите увиснаха във въздуха като прокоба,
изведнъж се изсипа ураган от огнени лъжи…
и нараниха душата – поляха я с отрова,
наранена, прекършена – тя в мене стои.
Така не разбра този свят лъжовен…
предаваха я толкова пъти.
И толкова пъти прощава тежки обиди и лъжи,
но докога тя на пост във мене ще бди...
И уморена от толкова скитане,
неразбрала лъжовния свят.
Тя ви моли за прошка,
че е толкова различна от вас.
А любовта е постоянното вричане,
да бъдеш честен и добър.
И да кажеш не на омразата,
да възкръсваш всеки ден за живот!
Аз не мога да бъда това,
което вие искате да бъда…
С пречупен дух и страдание безкрайно,
аз обичам въпреки всичко…
И вярвам, че любовта е дар от Бога…
И не ще пречупите моята вяра,
че още днес – не утре…
светът може да бъде обичан и чист!
И ето, аз се къпя в море от обич и нежност,
да опазя душата поисках,
да покажа най-вече на себе си,
че любовта ми - любовта ми е всичко…
И разперила уморено криле…
В мрака на този умиращ свят.
Да се роди нов свят – поисках…
и той да бъде окъпан в любов…
И оковите тежки на времето
се разчупиха – паднаха с трясък…
А любовта ми е толкова искрена,
с пълни шепи ще дам и на вас…
За да разчупите оковите в себе си…
Преродени за нова любов и мечти.
А свободата е толкова истинска,
днес докоснах с обич душата си…
И към себе си поглед отправих…
И повярвах, че има любов…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
