Днес гледам хората,а те са толкоз тъжни,
избяга радостта от техните очи,
Година идва, наричаме я нова,
любовта я няма в душите ни горчи.
Днес гледам хората от кофите,
храна събират, в очите им сълзи.
Каквото ще сега да им говорите,
за тях годините и дните са им все едни.
Днес слушам пожелания всякакви,
забравяме ги за броени дни.
Усмивките са толкоз, толкоз рехави,
сърцето с обич, с обич напълни.
В.Й. 29.12.2016г.
© Васил Йотов Всички права запазени