16.05.2007 г., 12:22 ч.

Днес и Утре 

  Поезия
1969 1 5

До скоро  аз  не  знаех,  че има  много слънце,
че  има  много пролет в кафявите  очи. 
Когато  те  се смеят, когато  те  се молят,
небето  сякаш пламва  в  огнени  лъчи.
В  светлия  им  блясък се  ражда  мойта  радост 
и  става  пак  за  мен животът  мил  и  скъп.
Когато  те  се  смеят, ликува  мойта  радост, 
когато  те  са  тъжни,  събуждат  мойта  скръб.
Когато  те  ме  гледат, то  сякаш  че  ме  галят
и  искам  да  пребъде  всичко  в  този  час.
Че  може  би  от  утре по тебе  аз  ще  жаля,
тъй  малко  са  в  живота  щастливите  ми  дни.
И ето  иде  утре,  угасва  оня  пламък 
в  твоите, до  вчера тъй  влюбени,  очи.
Сърцето  ти  се  превръща  в  твърд  и  хладен  камък,
устата  ти  жестоко  се  свива  и  мълчи.
Понякога  се  смея  до  забрава, 
за  да не  познае  някой  тъгата  ми  по  теб.
Че  в  мойта  земна  участ  какво  ли  ми  остава, 
освен  смехът,  зад  който  се  крие  оная  скръб.
И  понякога  аз  плача  като  дете  във  мрака.
"Боже,  нека  вихром  отминат  моите  дни!
Че  нищо  от  живота  аз  вече  не  очаквам,
угасна  мойта  радост  и  в  мене  се  стъмни."

© Илия Илиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добре дошъл и от мен!
    Поздрави за добрия дебют!
    Давай други. Надявам се да не са толкова тъжни
  • Много познато и изживяно и от мен.В един момент разбираш,че въпреки собственото страдание,има много обич,която можеш да дадеш.Благословен ще е този(тази),който(която)я получиПоздрави и добре дошъл
  • Добре дошъл при нас!
    Стихът ти наистина е много тъжен,но истински!
    Докосна сърцето!
  • Хареса ми!
  • Днес мъжете сте много тъжни в сайта Дано скоро нещо запълни празнината ви!
Предложения
: ??:??