Днес и Утре
До скоро аз не знаех, че има много слънце,
че има много пролет в кафявите очи.
Когато те се смеят, когато те се молят,
небето сякаш пламва в огнени лъчи.
В светлия им блясък се ражда мойта радост
и става пак за мен животът мил и скъп.
Когато те се смеят, ликува мойта радост,
когато те са тъжни, събуждат мойта скръб.
Когато те ме гледат, то сякаш че ме галят
и искам да пребъде всичко в този час.
Че може би от утре по тебе аз ще жаля,
тъй малко са в живота щастливите ми дни.
И ето иде утре, угасва оня пламък
в твоите, до вчера тъй влюбени, очи.
Сърцето ти се превръща в твърд и хладен камък,
устата ти жестоко се свива и мълчи.
Понякога се смея до забрава,
за да не познае някой тъгата ми по теб.
Че в мойта земна участ какво ли ми остава,
освен смехът, зад който се крие оная скръб.
И понякога аз плача като дете във мрака.
"Боже, нека вихром отминат моите дни!
Че нищо от живота аз вече не очаквам,
угасна мойта радост и в мене се стъмни."
© Илия Илиев All rights reserved.
Поздрави и добре дошъл
Дано скоро нещо запълни празнината ви! 