sauronboab (Борислав Ангелов)
148 412
27.10.2011 г., 22:41 ч.

Днес мога 

  Поезия » Философска
787 0 11

Красотата е спомен,
   за всичко, което човек е видял
     в мига преди да го разруши...

Днес мога да видя безкрая,
след края на сивия път.
Днес мога да видя и рая, 
лишен и от дреха и плът.
Днес мога да видя надежда
във край безнадежден дори,
когато скръбта се изцежда,
 покоят - даряващ сълзи.

Днес мога да чуя тъгата
в родилния радостен рев.
Днес мога да чувствам вината
със своя безсмислен напев.
Днес мога да бъда безсилен,
щом значи това да си прав,
защото наистина - силен
 е в смисъла - зъл, не корав.

Днес мога да видя, че виждам,
че виждам във мрака тъма.
Защо да я пак ненавиждам,
щом тъй е отдавна сама?
Днес мога да чуя, че чувам
във тишината безкраен покой,
тъй плътен, че мога да плувам
 във него, макар и в застой...

Днес мога да виждам зад мене,
тъй както съм тръгнал напред
и знам, този път ще отнеме
  и огън, и болка, и лед...

© Борислав Ангелов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??