Днес мога
Красотата е спомен,
за всичко, което човек е видял
в мига преди да го разруши...
Днес мога да видя безкрая,
след края на сивия път.
Днес мога да видя и рая,
лишен и от дреха и плът.
Днес мога да видя надежда
във край безнадежден дори,
когато скръбта се изцежда,
покоят - даряващ сълзи.
Днес мога да чуя тъгата
в родилния радостен рев.
Днес мога да чувствам вината
със своя безсмислен напев.
Днес мога да бъда безсилен,
щом значи това да си прав,
защото наистина - силен
е в смисъла - зъл, не корав.
Днес мога да видя, че виждам,
че виждам във мрака тъма.
Защо да я пак ненавиждам,
щом тъй е отдавна сама?
Днес мога да чуя, че чувам
във тишината безкраен покой,
тъй плътен, че мога да плувам
във него, макар и в застой...
Днес мога да виждам зад мене,
тъй както съм тръгнал напред
и знам, този път ще отнеме
и огън, и болка, и лед...
© Борислав Ангелов All rights reserved.
