Днес научих
(в памет на моята първа братовчедка)
Ти вече си далеч от този свят.
Защо когато огънят гореше?...
Аз вече съм на спомени богат.
Горят очите като свещи...
Поклон пред земния ти път.
Баба с дядо, Там ще те посрещнат,
ще се зарадват, вярвам на смехът,
защото той е твоя вечност.
Ти чупеше огромни ледове
и пиеше студеното от тях.
Сега си просто в други светове.
Поиска смелост, без да имаш страх.
Ние се заливаме в сълзи
от липсата ти, дето ни понесе..
И славеят забързано мълчи,
ухаещ на тамян и честно цвете.
Ще преклоня пред паметта глава
и моите сълзи ще те завият.
Бъдното е вече тишина
когато сме достигнали до края.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
