9.08.2017 г., 0:38

Днес не затваряй очи

1.4K 6 12

Днес не затваряй очи

 

Ще останеш ли будна за мен

В тази нощ на лунно сияние?!

Искам само миг споделен,

мое прекрасно създание.

 

Днес поне не затваряй очи!

Сънят кому ли е нужен?!

С теб са свързани моите мечти,

дори когато съм тъжен.

 

Ще ме чакаш ли пак сутринта,

когато бавно нощта си отива?!

Към теб ще протегна дланта,

а ти още недей да заспиваш!

 

Ако искаш, затвори после очи,

но за мен не затваряй сърцето!

А аз ще остана буден с мечти

и поглед зареян в небето.

 

Да забравя за теб не се и опитвам,

нали всичко на теб посветих!

Огнени чувства изпитвам,

нали помниш как те открих!

 

Има любов на тази земя,

ти изпълваш това съдържание.

Преди помниш ли как онемя

при първото мое желание?

 

Желая те днес, както преди

и сърцето ми твое остава.

Ако търсиш в него следи,

ще усетиш горещата лава.

 

08.08.2017 г.          Велин

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Предполагам , че не, Валя. Благодаря ти!
  • Е, може ли някой да спи при толкова любов?!
  • Благодаря ти, Руми! Радвам се, че е така.
  • Здравей, Вел! Май често оставяш читателите си без думи... Ето ме и мен, стоя си тук и се чудя как точно да се изразя! Твоите посвещения винаги са искрени и прекрасни! Поздравявам те!
  • Благодаря ти, Звездичке! Хубава вечер!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...