ДНЕС... СЪМ ЕСЕННО ПОСЪРНАЛ
ДНЕС... СЪМ ЕСЕННО ПОСЪРНАЛ
Отново есенни са улиците. Тъжни.
За лятото тъгуват. Като мен.
Слънцето усмихва се, но лъже –
така ще бъде всеки следващ ден.
Докато листите от клоните се ронят,
а свраките, крещейки, ги броят.
Докато тръните безсмислено се гонят
и вихрите в комините пищят.
Снегът докато покриви облича
във тежката си, влажна белота:
навярно някой много го обича,
но не и аз. Ще чакам пролетта.
И лятото ще чакам да се върне,
запазил спомена за слънце, топлина.
А днес... съм есенно посърнал
и ме покрива есенна слана.
12. 10. 2006 г.
Добрич
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
