Днес те сънувах. Бях в ръцете ти и те целувах...

Биехме се, ти прегръщаше ме като атакувах.

Вдигна ме високо, нежно ме целуна, бях в рай...

Държах ръката ти и смеехме се до безкрай.

Обикаляхме улици, хванати за ръцете.

Даже сега като лудо ми бие сърцето...

Каза, че ще си до мене винаги, събудих се.

Затворих очи и да сънувам пак потрудих се.

Отново беше там, до мен на леглото.

Сгуших се в теб и плаках, защото

пак ще се събудя без теб, а те искам ужасно.

В прегръдките ти чувствам се най-безопасно.

Трябваш ми, но далече си, а не знаеш дори...

колко влюбена съм в теб, че чак ме боли...

Желая те толкова силно, едвам сърцето ми диша.

Толкова е силно, че не мога даже да опиша...

Искам те завинаги с мен и съжалявам,

ако притискам те така и ако те вбесявам.

Но обожавам те просто, а ти си далече...

Още помня всички мили думи, които изрече...

Готова съм на всичко дори за една.

Радвам се с теб и на малките неща.

Твоя съм. Искам да бъдеш щастлив.

Господи, прекрасен си, толкова си красив...

Видя ли те, помисли, защото ще се отпусна

и веднъж прегърна ли те, НЯМА ДА ТЕ ПУСНА!