Танчиту неволята ми сфана,
взе акъл да ми даде, как фнимание да ми обърне
пусто Стойчово сърце!
Вика ми жината фчера - "Утивай на чишмата сяка зарън...
се шъ му земиш мисълтъ!"
Аз й викам како Танчи, ко да праа -
пробам, пробам, къщата упрах я цяла -
цялътъ си Бонукс изхарчих, кат автоматичнътъ пирялня
съм станала - Стойчу гледа ма кът ръб!
Не ще пустото мъгаре, на чустфата си воля да даде,
аз гу искам само дъ ма люби, той са хили кат добиче!
Ей я дажи Енчевата булка иде да ма нареди: ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация