Танчиту неволята ми сфана,
взе акъл да ми даде, как фнимание да ми обърне
пусто Стойчово сърце!
Вика ми жината фчера - "Утивай на чишмата сяка зарън...
се шъ му земиш мисълтъ!"
Аз й викам како Танчи, ко да праа -
пробам, пробам, къщата упрах я цяла -
цялътъ си Бонукс изхарчих, кат автоматичнътъ пирялня
съм станала - Стойчу гледа ма кът ръб!
Не ще пустото мъгаре, на чустфата си воля да даде,
аз гу искам само дъ ма люби, той са хили кат добиче!
Ей я дажи Енчевата булка иде да ма нареди:
"Не ще Стойчо Бонукс, със съпунья ще да е!"
Клатят каките глъвите, чи доволни са от помощта!
Дадохъ ъкъл ми малко, ма са ма гледат и стуят!
Пъшкам, охкам и са трепья, ама Стойчо само пък
да знай... Той еднъж да ми пристани, колко
Бой шъ изяде!
Аз съм тука първа фръцла, той ма кара да пира?!
Ша ми падни реномето, па ша хвана да повехна,
нещо да си навреда!
Прави беа тия двете, как го развъртех сапуня,
те го Стойчо тук цъфна!
Вика, Любе, ти пъ ша переш ли са?
Викам: Стоойчооо!!! Цела седмица пера!!! Ти па
как еднаж па ма недогледа!?
© Мартина Кирилова Всички права запазени