13.07.2020 г., 17:07 ч.  

Дневникът на един млад беладжия - 2 

  Поезия » За деца
941 12 26

Влакът закъснява. Тичам по перона.

- Стой, дете, до мене, няма да те гоня! -

баба във страха си леко се провиква.

После се оглежда стреснато. (Да свиква!

Гладските обноски ще останат тука!)

Някъде далече вече чувам звука

на една гореща, бързаща машина.

Влакчето безстрашно пред носи ми мина.

Баба ме задърпа после към вратата.

( Милата, не знае, взе си с мен белята!)

Втурвам се в купето. Раницата мятам.

- Колко спирки има? Искам да пресмятам!

Бурната прегръдка взе че я събори

- Спри се вече, Мите! Няма да се борим!

Укротил се после и с носле в стъклото,

гледам как далече вече е дървото,

а преди секунда влакът го подмина.

Във купето има мъж с мустаци. Стрина

с две торби големи и синигер в клетка.

(Как живееш, птиче мило, зад решетка?)

Свърши се полето. Влизаме в балкана.

Баба е спокойна. Гледа вън засмяна.

Изведнъж в купето става като вечер.

- Във тунела първи влакът влезе вече! -

без да го попитат, казва господина. 

- Има още седем. Бързо ще ги минем.

В тъмното седя си тихичък, послушен,

искам даже баба Мери аз да гушна,

но отново светло става във купето.

- Минахме тунела, млади момко, ето! -

чичкото с мустаци мило се усмихва.

Във нослето слънце влезе. - Ох, ще кихна! 

- аз предупреждавам, слагам си ръката.

- Ти да не настина? - баба ми, горката

бързо проверява потен ли съм вече.

- Хладно ли ти стана? Искаш ли елече?

(Eх че ме излага! Нищичко ми няма!

Тя превръща всичко покрай мене в драма!)

Гневен и намусен, вадя си таблета.

Я да поиграя, май нивото трето

бях достигнал вчера. Занимавка стара.

Влакът бавно спира на междинна гара

и в купето влизат със еднакви букли

две близначки руси, като малки кукли.

- Гери, виж, врабченце! - пляска със ръчички

първата и после с грейнали очички

другата поглежда. - Как врабче, Милена? -

пита я с усмивка, но е засрамена

че сестра и бърка врабчо със синигер.

- Малка е да знае! - чичкото намига.

Майка им пък пита кой къде пътува.

Баба обяснява. Нищичко не чувам.

Важното е вече, че си имам село

и към него двама с радост сме поели.

Чувствам, че започва май да ме унася.

Изведнъж дочувам два тревожни гласа.

- Птичката пуснете! Тя се задушава!

Има ли водичка? Кой храна и дава?

Лелята с торбите стреснато подскача.

- Ето и трохички от това коматче.

Птичето е мое. Нося го на внука.

- Като арестувано е горкото тука! -

бързам да отварям малката вратичка.

- Оле, ще избяга хубавата птичка!

И докато каже тези думи баба,

хвръква неуверено птиченцето слабо.

После през прозореца свобода намира.

- Ех, че беладжия си! - баба се нервира.

- Купих го в Търговище. Струва двайсет лева! -

тюхка се жената. Баба в  нея гледа

и пари изважда тя от портмонето.

- Все белички прави! Моля ви, вземете!

Бях готов за птичката и да ме набият.

Нищо, че за другите аз съм беладжия.

Сгуших се във ъгъла, нищичко не казах.

Баба може после и да ме накаже,

но докато стигнем селото далечно

тя ще е забравила за белята вече.

Казах си: Така ще е! И... заспал съм после.

- Ставай, Мите бабин, няма да те нося! -

чувам във просъница аз гласа на Мери.

Бърза, но усмихва се, не е начумерена.

Слизаме със нея двама на перона.

Но, изневиделица, куче ни подгони!

Само че, търпение! Утре ще разкажа

случката със песа. И нататък даже.

 

Следва:...

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Зиги, за мен беше приятна изненада посещението ти! Благодаря, че отдели време да надникнеш и коментираш🙏!🍀
  • Прекрасно! 😊
  • Такъв си е той и във всеки срещнат търси обич!💕
  • Беладжия, с добро сърце.
  • "Бях готов за птичката и да ме набият.

    Нищо, че за другите аз съм беладжия."
    !!!
  • Радвам се, че го намираш за интересно, Иржи! Старая се, доколкото мога, и искам читателят да издържи до края.🌻🍀🌻
  • Колко хубаво е да имаш баба, също село!...Щастливи са ония деца, които ги имат...Харесва ми раговорната реч на стиха ти!
  • Радвам се, че намина и остави коментар. Благодаря!🍀
  • Хубаво!
  • Деа, много ме зарадва с коментара си! Благодаря ти!🦋
  • Този беладжия е съкровището на баба
    Супер история! Чакам продължението!
  • Дани, приятно ми е че си харесал историята. И така - да вървим към продължението и!🍀
  • И като с призвание на стар беладжия,
    тихичко присламчих се да чета Мария.
    И ми стана мило, светло, интересно,
    та да си призная чувствам се чудесно!
    Тази история искам да узная...
    Чакам с нетърпение де ще му излезе краят!
  • Да не би и ти да си имаш, Мите, Светулче? Заради интереса на такива като теб, историята от едноактна ще се превърне в не знам колко серии. Благодаря 🌻
    Дени, толкова си щедра в похвалите! Радвам им се като малко дете, не като баба Мери.🌻
    Цветенце, ако запазиш детското в себе си, можеш да си инициатор на приключения и в по-напреднала възраст🌻
    Пепи, не зная ще успея ли утре с новата история, но ще я имате!🌻
  • Мите и фите най-трудно се гледат.😀
    Отново интересна поредица.
  • Мария, страхотна си!
    Така ти се получават поетичните приказки. Бабата е много сладка, като се нервира ❤️☀️
    Следя.
  • Колко е хубаво да си имаш баба и да си дете!😊
    И да пътуваш с влак 🚂❤️ С интерес очаквам следващите приключения...😊!
  • 1-та част прочетох през телефона, а не ми се пише през него, но сега се записвам в чакащите!
  • Ще кажа на Митето колко много почитатели има вече и, че ти си една от тях, Пепи!
    Благодаря ти!
  • И аз чакам! Поздравления!
  • Марианка, Ина, Стойчо, Силви, Георги, Ники - колко много дечица сте се качили на моето приказно влакче! 🚆 Благодаря ви, че сте запазили детското в себе си и доброто има къде да кълни!🌻🍀🌻
  • Очаквам с нетърпение!
    Невероятен творец си Мери!
  • Краят е с интрига 😋
    Поздравявам те.
  • Понесох се и аз на крилете на влака и си представих всичко - от птичка до тревичка . Сега да видим внучето, изплаши ли го кучето
  • Много ме зарадва Митето с белята!
    Вече смел борец е за Свободата!
    Хубаво е!Давай нататък!🙍‍♂️
  • почна се от влака..
Предложения
: ??:??