Влакът закъснява. Тичам по перона.
- Стой, дете, до мене, няма да те гоня! -
баба във страха си леко се провиква.
После се оглежда стреснато. (Да свиква!
Гладските обноски ще останат тука!)
Някъде далече вече чувам звука
на една гореща, бързаща машина.
Влакчето безстрашно пред носи ми мина.
Баба ме задърпа после към вратата.
( Милата, не знае, взе си с мен белята!)
Втурвам се в купето. Раницата мятам.
- Колко спирки има? Искам да пресмятам! ...