Дневникът на един млад беладжия - 19
Тортата - излапах! Винаги е вкусна.
Но за цирка мисля. Другото пропуснах.
Чичо Ваньо пита има ли билети.
Отговорът беше: - Всичко е заето!
В телефона търси братовчедка своя.
- Ще намери начин да ни вкара Троя! -
казва той уверено и без грам съмнение.
Стане ли, ще бъде второ представление
цирково в живота ми. Първото не помня.
Бил съм малко бебе. Още с биберона.
Но по телевизора гледам, то се знае.
Някаква магия, някаква омая
от екрана много силно ме привлича.
Панталон и чиста ризка си обличам
и готов съм първи. Другите къде са?
Ето - и перчема в ляво си разресвам.
Мама издокарва се с роклята си нова.
За гердан от перли в чантата си рови.
Мери в огледалото буклите подрежда.
Тя държи перфектно днеска да изглежда.
Баба Койна търси градските обувки.
Аз и ги намирам. Дава ми целувка!
Моят чичо Ваньо уговаря нещо.
Мен пък от вълнение става ми горещо.
И в колата влизаме всички нагласени.
Чака ни примамлива циркова арена!
Докато пътуваме, радиото свири.
Аз следя как сменят се долчинки с баири.
Комбито подскача в дупките по пътя.
Катаджия спира ни край мотел крайпътен.
Документи иска. Чичо се нервира.
- Няма нарушение! За какво ни спира?
Мери е до него. Дърпа му ръкава.
- Не подклаждай огъня! Мъничко остава!
Пущат ни. Форсира старичкото комби
чичо Ваньо, сигурен - друго ще запомним.
Прав е! Отдалече в купола се взирам.
Два големи тира! Колко ли побират?
Многото животни в клетки ли живеят?
Искам да ги галя, но дали ще смея?
Слизаме набързо. Време не остана.
Чичото до касата стига и с покана
групата ни води в ложа до манежа.
Почетни персони ние сме, изглежда!
Светлините гаснат. И оркестър свири.
Конферансието в центъра шпалирен
с всичките артисти нас ни запознава.
След апродисменти, тишина настава.
И жена се качва на трапеца смело.
Публиката, оше дъх не си поела,
номера опасен бурно аплодира.
Ето че във куче-акробат се взира,
а смешник със шорти и със нос големи
нейното внимание е успял да вземе.
Мама скача бурно, пляскайки до стола.
После мъж безстрашен и с брада набола,
пет огромни лъва без камшик командва.
Свирне им - и всички безотказно правят
две кълбета бързи, в обръч се промушват.
Лъв не съм до днеска виждал по-послушен!
Трите папагала с люлка се люлеят.
Двста "заковани" в края са, не смеят
да помръднат даже, а пък друг в средата
движи се отляво в дясно и дъската
спуска се надолу, после се издига.
Аз в захлас ги гледам, но това не стига.
Виждам как в арената царствено навлизат
няколко камили. Толкова са близо!
А на тях качени, ветрила развяват
млади акробатки. Скок рискован правят
и застават в поза те на балерини.
Меслех, че без мечка тук ще се разминем,
но не съм познал и - ето я, излиза,
на мотор се качва, а когато слиза
баскетбол играе, в коша топка вкарва
и върти въже, срещу дресьора права,
а маймунка скача като ученичка.
Аз дали със Вежен ще повторя всичко?
После как Мецана лапите си пляска
гледам аз със радост. Че артист е - ясно!
Баба Койна взира се като онемяла.
- Цирк по телевизора само бях видяла,
но сега на живо гледам зарад' Евито.
Искам с вас и друг път мене да ме вземите!
Мери е щастлива. Майка ми сияе!
Чичо, скрил усмивка под мустак, си трае.
После пак в колата всички той ни качва.
Може ли със него ден да има мрачен?
Следва:....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
